29.01.2007 г., 22:57

Жена открих…с душа, о Боже

953 0 26

 

 

Жена открих… с душа, о Боже,

жена открих с моята душа,

разбрал, в живота ми, че може

да градя, а не само да руша…

 

Навлязох в нея чрез лъчите,

обвити в ласкава покана,

когато срещнахме очите,

а тя промълви: ”Аз съм Анна!”

 

В миг се влюбих – станах даже Бог –

утихна в мене глас тревожен,

щом сетих чар в този свят дълбок,

животът ми направил пак възможен.

 

Потъвах в ласката на бездна -

не бе натрапчива и властна,

но чувствах силата й звездна,

преливаща като милувка страстна.

 

В този миг това разбрах -

жена открих… с душа, о Боже,

с душата й така се слях:

един в друг – любовно ложе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих Валери.
    Търсене на сродните души,
    две части на едно цяло ...
    Намиране и осмисляне,
    събуждане на по-доброто Аз.

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Ха ха ха...ах, този Мойсей? Толкова зор да стане простосмъртен и все не става...
    Поздрав!
  • Ах този Мойсей, първо Ваня, сега пък - Анна...с душа, че и с неговата душа ...
  • Здравей, Весела! Добре дошла!
    Радвам се, че го харесваш. Точно сега чета твои текстове.
    Поздрав!
  • Жена открих… с душа, о Боже,

    жена открих с моята душа,

    разбрал, в живота ми, че може

    да градя, а не само да руша…

    Чудесно е, Валери, браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...