23 дек. 2008 г., 10:13

Жена съм

1.1K 0 15

 

 

Нежно

слънцето принася

утрото на

днешния ми ден,

фини

снопчета лъчи

нанасят

копринен грим

несътворен.


Грейвам

свежо oросена,

аз съм

пречистена сълза,

мирис цветен

нося,

аз Жена съм,

днес

целуна ме

вълшебен

летен ден!

 

18.08.2008

Jullie

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти andrina_mark. В мислите ми сутрин пред огледалото.
    За оросяване...
  • А ето тук този стих показва, защо онова там "толкова си мога", или каквото беше, не хваща декиш . Поздрави за този стих! Наистина ми хареса! (6)
  • Радвам се, че съм те докоснала Люси.
    Окуражаваш ме Рус. Благодаря ти!
    Благодаря ти Мариолче, че си тук!
    Весела Коледа на всички ни!
  • Хубаво чувство - все така да е, Жулли! С обич!
  • Харесва ми, че започваш да се вписваш в сайта, изчистваш поезията си! Знам, че можеш! Приятелски те прегръщам!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...