Жена в небето
Нощта безличен мрак разстила
в небе от облаци и дим.
На залеза дори простила,
го скрива в пазва невредим.
Блести луната мълчалива,
като качена на стена.
На нея сянка закачлива
я прави образ на жена.
И таз луна-жена в небето
блести във нощните очи
и тялото ù непревзето
препраща лунните лъчи.
Небето с трепет я съблича
зад всеки облак-параван.
Така я слънцето обича -
да е гола в звездния таван.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
