Жена в небето

20 mar 2013, 12:38

Poesía » Del paisaje

459 0 3

Нощта безличен мрак разстила

в небе от облаци и дим.

На залеза дори простила,

го скрива в пазва невредим.

Блести луната мълчалива,

като качена на стена.

На нея сянка закачлива

я прави образ на жена.

И таз луна-жена в небето

блести във нощните очи

и тялото ù непревзето

препраща лунните лъчи.

Небето с трепет я съблича

зад всеки облак-параван.

Така я слънцето обича -

да е гола в звездния таван.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.