Нощта безличен мрак разстила
в небе от облаци и дим.
На залеза дори простила,
го скрива в пазва невредим.
Блести луната мълчалива,
като качена на стена.
На нея сянка закачлива
я прави образ на жена.
И таз луна-жена в небето
блести във нощните очи
и тялото ù непревзето
препраща лунните лъчи.
Небето с трепет я съблича
зад всеки облак-параван.
Така я слънцето обича -
да е гола в звездния таван.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
