Нощта безличен мрак разстила
в небе от облаци и дим.
На залеза дори простила,
го скрива в пазва невредим.
Блести луната мълчалива,
като качена на стена.
На нея сянка закачлива
я прави образ на жена.
И таз луна-жена в небето
блести във нощните очи
и тялото ù непревзето
препраща лунните лъчи.
Небето с трепет я съблича
зад всеки облак-параван.
Така я слънцето обича -
да е гола в звездния таван.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
