17 окт. 2014 г., 21:27

Жената № 2 

  Поэзия » Любовная
369 0 1

Жената№2

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син...
Не знам,
дали е тя
изгонвана от Рая,
но знам, че няма Рай
без погледа й
син!

Не знам сега,
дали това да кажа,
че бих  си пожелал,
тя вечно да е с мен...
И пред палатите и
да стоя на стража,
и да съм й роб,
до сетния си ден!

Не знам каква е
нейната велика сила?!
Навярно не е
само Любовта!
От памтивека знам,
Съдбата е решила,
със Чар тя 
да господства
над Света.

И аз щастливо
туй господство,
ще приема!
И с радост
туй Господство съм 
приел!
И ако някой
това ми отнеме,
той все едно,
Живото ми е 
взел!
09.03.-23.06.1975г. София
/преработено 2010гСофия/

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??