10 сент. 2009 г., 11:46

Жената, когато мирише цвете...

2K 0 11

Жената, когато мирише цвете...

 

Щом жената помирише цвете,

вече не е същата жена.

Изведнъж по цялата планета

се разлива нежна светлина.

 

И запяват птици под небето.

Слънцето в усмивка се топи.

Щом жената помирише цвете,

значи са разцъфнали мечти.

 

Вихрено танцуват пеперуди,

страстен танц над дъхави поля.

Някакъв екстаз или полуда

крият ароматните цветя.

 

Все едно жената се отдава

на един недосънуван блян.

Тя мирише цвете и забравя,

че светът в дланта ù е събран.

 

И че няма нищо, нищо друго -

просто порив към неведом зов.

За да се роди интимна лудост,

или просто казано – любов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!А пък ако цветето е поднесено от любимия ...!
  • Прекрасен момент,усетен и написан чудесно!Поздрави!
  • Аз просто нямам думи, Александър!
  • Не зная защо, но четейки този стих си припомних Йосиф Бродски във "Водния знак" - "Миризмата е нарушение на кислородното равновесие, нахлуването на други елементи - метан?въглеводород?сяра?азот? В зависимост от наситеността на това нахлуване долавяш ухание, мирис, воня". Ти си усетил най-красивия аромат - този на любовта. Нека винаги те съпътства това "нарушение".
  • "или просто казано – любов."
    Аплодисменти!



Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...