10 сент. 2009 г., 11:46

Жената, когато мирише цвете...

2K 0 11

Жената, когато мирише цвете...

 

Щом жената помирише цвете,

вече не е същата жена.

Изведнъж по цялата планета

се разлива нежна светлина.

 

И запяват птици под небето.

Слънцето в усмивка се топи.

Щом жената помирише цвете,

значи са разцъфнали мечти.

 

Вихрено танцуват пеперуди,

страстен танц над дъхави поля.

Някакъв екстаз или полуда

крият ароматните цветя.

 

Все едно жената се отдава

на един недосънуван блян.

Тя мирише цвете и забравя,

че светът в дланта ù е събран.

 

И че няма нищо, нищо друго -

просто порив към неведом зов.

За да се роди интимна лудост,

или просто казано – любов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!А пък ако цветето е поднесено от любимия ...!
  • Прекрасен момент,усетен и написан чудесно!Поздрави!
  • Аз просто нямам думи, Александър!
  • Не зная защо, но четейки този стих си припомних Йосиф Бродски във "Водния знак" - "Миризмата е нарушение на кислородното равновесие, нахлуването на други елементи - метан?въглеводород?сяра?азот? В зависимост от наситеността на това нахлуване долавяш ухание, мирис, воня". Ти си усетил най-красивия аромат - този на любовта. Нека винаги те съпътства това "нарушение".
  • "или просто казано – любов."
    Аплодисменти!



Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...