Жената, която говори с цветята
И тъй пътувахме ние дълго с влака,
а после и на горския с колата.
И минахме поляни и полета,
дойдохме най-накрая в планината.
Чукари, драки, камънаци.
Внезапно горският ми вика:
- Ей, ето я, край “живата вода”.
А тя една красива, стройна, млада,
а аз си мислех, че е стара баба
с бастун, гърбица, очила.
- Здравейте... Добър ден - с приветлив
глас ù казах аз.
Дойдохме ние да търсиме жената, която си
говори с билките, цветята и гората.
- Намерихте ме. Ей ме на!
Тъй странно тя говори,
като от миналите времена.
- Дочухме, че лекуваш всяка болка
и ето с приятелят ми от Москва,
дойдохме тук сега.
- А той, руснак ли е - кажи?
- Той българин е, само там живее,
но нещо мъчи го и в него тлее.
Нещастно влюбен е в една звезда,
не мигва денем, ни в нощта.
- Какво говориш ти?! Не мога да събирам аз
съдбата на човека със Звезда!
- Не, не. Не ме разбра.
Те само викат ù Звезда.
Певица хубава е тя.
И пее нежни и прекрасни песни
за обич и мечти чудесни.
- Певица, казваш с красота,
по-хубава от утринта?!
Изпяла си е тя душата,
продала я на тъмнината!
Не мога аз да я спася
и вам не ще да угодя!
- Но казват, правила си ти отвара,
любов разпалва в старец и във баба!
- Да, имам аз такваз отвара,
но тя е само за сърца,
не пипнати от мерзостта!
Такава ли е таз жена?
Друг мъж не е ли имала преди това?
А ние спогледахме се с тъга
с приятеля ми от Москва.
- Не знаете ли, любовта – не е игра
или шега!
Но ето, вижте любовта.
Две птички гушкаха се на дъба.
С човчици се милваха свенливо
и пърхаха щастливо със крилца.
Повярвайте ми, любовта
не пламне ли от първата искра,
отпосле вече е лъжа!
Но хайде, тръгвайте сега,
че баба идва с билките на любовта.
Защо ни дразни тя?
- Продай ми ти поне шише,
аз искам да опитам, отвътре
много ме гризе.
Замоли се приятелят ми благ.
- Добре. Не стане ли за седмица
или за две,
ще те намрази и ще те презре!
Аз мисля най-добре от билката
на спомените да ти дам.
За миг ще я забравиш
и пак ще си засмян.
И ето баба ù дойде
с момиче младо, с чудна красота -
блестяща повече от сто слънца!
Тя беше нейната сестра.
И мирис нежен ни обсеби в здрача
и ние забравихме за нашата задача.
На сутринта събудихме се сред гората ,
не знаехме защо сме в гъсталака.
Сърна от някъде проплака.
Щурче игриво покрай нас заскача.
Заслушахме се в чукането на кълвача!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явление Все права защищены
