Жената, която говори с цветята
И тъй пътувахме ние дълго с влака,
а после и на горския с колата.
И минахме поляни и полета,
дойдохме най-накрая в планината.
Чукари, драки, камънаци.
Внезапно горският ми вика:
- Ей, ето я, край “живата вода”.
А тя една красива, стройна, млада,
а аз си мислех, че е стара баба
с бастун, гърбица, очила.
- Здравейте... Добър ден - с приветлив
глас ù казах аз.
Дойдохме ние да търсиме жената, която си
говори с билките, цветята и гората.
- Намерихте ме. Ей ме на!
Тъй странно тя говори,
като от миналите времена.
- Дочухме, че лекуваш всяка болка
и ето с приятелят ми от Москва,
дойдохме тук сега.
- А той, руснак ли е - кажи?
- Той българин е, само там живее,
но нещо мъчи го и в него тлее.
Нещастно влюбен е в една звезда,
не мигва денем, ни в нощта.
- Какво говориш ти?! Не мога да събирам аз
съдбата на човека със Звезда!
- Не, не. Не ме разбра.
Те само викат ù Звезда.
Певица хубава е тя.
И пее нежни и прекрасни песни
за обич и мечти чудесни.
- Певица, казваш с красота,
по-хубава от утринта?!
Изпяла си е тя душата,
продала я на тъмнината!
Не мога аз да я спася
и вам не ще да угодя!
- Но казват, правила си ти отвара,
любов разпалва в старец и във баба!
- Да, имам аз такваз отвара,
но тя е само за сърца,
не пипнати от мерзостта!
Такава ли е таз жена?
Друг мъж не е ли имала преди това?
А ние спогледахме се с тъга
с приятеля ми от Москва.
- Не знаете ли, любовта – не е игра
или шега!
Но ето, вижте любовта.
Две птички гушкаха се на дъба.
С човчици се милваха свенливо
и пърхаха щастливо със крилца.
Повярвайте ми, любовта
не пламне ли от първата искра,
отпосле вече е лъжа!
Но хайде, тръгвайте сега,
че баба идва с билките на любовта.
Защо ни дразни тя?
- Продай ми ти поне шише,
аз искам да опитам, отвътре
много ме гризе.
Замоли се приятелят ми благ.
- Добре. Не стане ли за седмица
или за две,
ще те намрази и ще те презре!
Аз мисля най-добре от билката
на спомените да ти дам.
За миг ще я забравиш
и пак ще си засмян.
И ето баба ù дойде
с момиче младо, с чудна красота -
блестяща повече от сто слънца!
Тя беше нейната сестра.
И мирис нежен ни обсеби в здрача
и ние забравихме за нашата задача.
На сутринта събудихме се сред гората ,
не знаехме защо сме в гъсталака.
Сърна от някъде проплака.
Щурче игриво покрай нас заскача.
Заслушахме се в чукането на кълвача!
© Явление Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не искам да влизам в полемика за това какво е любовта и кога идва? А дали е любов? Има определен профил на лице, тяло и душа които всеки си е изградил като идеал още от малък. Когато срещнете такова съвпадение отговарящо на вашият критерий, тогава изпитвате симпатии, желания /преди всичко сексуални/ или примерно любов?! Ние сме в перманентно състояние на любов, ако мога така да се изразя. Друг е въпроса дали е към нас самите, към друго същество или към идеи, предмети или нещо виртуално. И още нещо-човек винаги очаква любовта, дори тогава когато е влюбен още повече и то или от този в когото е блюбен или от друг обект. "Но идва миг в живота колеблив в който всеки ще научи, че чиста, истинска любов-единственно чрез Господ ще получи!"
-
Любовта идва, когато най-малко я очакваме, когато не я търсим. Търсенето на любов никога не ни довежда до подходящ партньор. То само създава копнеж и нещастие. Любовта никога не е вън от нас, ние я носим в себе си
-
"мисля най-добре от билката
на спомените да ти дам.
За миг ще я забравиш
и пак ще си засмян."
Интересно!
Има ли такава?!
Искам и аз!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200073
-
много хубаво, очарователно стихотворение...
-
Беше ми интересно, много!
-
ехаааа, така хубаво и песенно-нежно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
