Отива си, когато я желаеш,
завръща се, когато я отричаш,
за теб умира, ако ти нехаеш
и те намразва... щом я заобичаш.
Жената, дето всеки ден бленуваш
не е феерия от дивни чудеса,
онази, дето всяка нощ сънуваш
е на света най-страшната змия -
порязваш се, когато я погалиш,
изгаря те, когато я държиш,
от страст примряла, нощите ти пали,
решиш ли равнодушен да стоиш...
Обича да изпива от сърцето ти,
ранява и разкъсва тя без жал,
но знаеш, ако тръгне, че лицето ú
ще дириш като луд и невидял...
Играе с твоята душа и мисли,
краде дъха без милост от гърдите ти,
забравен като страница прелистена,
след нея си негоден за обичане...
... и се кълне, когато я прежалиш,
да се завърне даже е готова,
ала завърнала се, ако я погалиш,
живота ти нещастен ще отрови.
И да си тръгнеш, няма да забравиш...
ще дотежава като старо бреме...
един е начинът да се избавиш -
ако не си се срещал никога със Нея!
© Любимата Все права защищены