14.01.2012 г., 12:55  

Жената, която обичаш...

956 0 0

Отива си, когато я желаеш,
завръща се, когато я отричаш,
за теб умира, ако ти нехаеш
и те намразва... щом я заобичаш.

 

Жената, дето всеки ден бленуваш
не е феерия от дивни чудеса,
онази, дето всяка нощ сънуваш
е на света най-страшната змия -

 

порязваш се, когато я погалиш,
изгаря те, когато я държиш,
от страст примряла, нощите ти пали,
решиш ли равнодушен да стоиш...

 

Обича да изпива от сърцето ти,
ранява и разкъсва тя без жал,
но знаеш, ако тръгне, че лицето ú
ще дириш като луд и невидял...

 

Играе с твоята душа и мисли,
краде дъха без милост от гърдите ти,
забравен като страница прелистена,
след нея си негоден за обичане...

 

... и се кълне, когато я прежалиш,
да се завърне даже е готова,
ала завърнала се, ако я погалиш,
живота ти нещастен ще отрови.

 

И да си тръгнеш, няма да забравиш...
ще дотежава като старо бреме...
един е начинът да се избавиш -
ако не си се срещал никога със Нея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...