ЖЕНАТА НА 60
Жената на шейсет не е богиня,
не ходи твърде често на море,
понякога в тунела на Витиня
се случва и колата ѝ да спре,
повредата, оказва се, е лека! –
светът е пълен с оправни мъже,
не ще да стъпва и на дискотека,
там всички скачат сякаш на въже,
Жената на шейсет си ляга с книга
и се събужда с третите петли,
и сигурно едно кафе ѝ стига,
че светлината да не я боли,
вглъбена, слуша цял ден „Компарсита”,
понякога отива на фризьор –
и сигурно под каската се пита
защо се боядисва със „Колор”,
а покрай нея влюбените в парка
целуват се на пейката със кеф,
на филма вечер пали си цигарка
или нашива лена на гергеф,
и тайничко – в кварталната аптека,
купува си един презерватив,
че мъж ѝ иде – тайно и полека! –
и ще е неин, докато е жив,
ако закъсам нейде – на Витиня,
оставям ви го тоя стих на лист...
Жената на шейсет – една Богиня! –
света покрила със смокинов лист.
© Валери Станков Все права защищены
Не съм Богиня,
но искам много,
да съм робиня
на ващто слово! 😀