16 янв. 2025 г., 16:04

Жената на 60

869 5 3

ЖЕНАТА НА 60

 

Жената на шейсет не е богиня,

не ходи твърде често на море,

понякога в тунела на Витиня

се случва и колата ѝ да спре,

 

повредата, оказва се, е лека! –

светът е пълен с оправни мъже,

не ще да стъпва и на дискотека,

там всички скачат сякаш на въже,

 

Жената на шейсет си ляга с книга

и се събужда с третите петли,

и сигурно едно кафе ѝ стига,

че светлината да не я боли,

 

вглъбена, слуша цял ден „Компарсита”,

понякога отива на фризьор –

и сигурно под каската се пита

защо се боядисва със „Колор”,

 

а покрай нея влюбените в парка

целуват се на пейката със кеф,

на филма вечер пали си цигарка

или нашива лена на гергеф,

 

и тайничко – в кварталната аптека,

купува си един презерватив,

че мъж ѝ иде – тайно и полека! –

и ще е неин, докато е жив,

 

ако закъсам нейде – на Витиня,

оставям ви го тоя стих на лист...

Жената на шейсет – една Богиня! –

света покрила със смокинов лист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удоволствие е поезията Ви!
    Не съм Богиня,
    но искам много,
    да съм робиня
    на ващто слово! 😀
  • „Жената на шейсет – една Богиня! –
    света покрила със смокинов лист.“
    Да ти е кеф, че си на шейсет! Благодаря за този лист със стих!
  • че мъж ѝ иде – тайно и полека! –
    и ще е неин, докато е жив,

    ах, ах, ах - отписват ни младите, но ние си знаем

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...