16.01.2025 г., 16:04

Жената на 60

866 5 3

ЖЕНАТА НА 60

 

Жената на шейсет не е богиня,

не ходи твърде често на море,

понякога в тунела на Витиня

се случва и колата ѝ да спре,

 

повредата, оказва се, е лека! –

светът е пълен с оправни мъже,

не ще да стъпва и на дискотека,

там всички скачат сякаш на въже,

 

Жената на шейсет си ляга с книга

и се събужда с третите петли,

и сигурно едно кафе ѝ стига,

че светлината да не я боли,

 

вглъбена, слуша цял ден „Компарсита”,

понякога отива на фризьор –

и сигурно под каската се пита

защо се боядисва със „Колор”,

 

а покрай нея влюбените в парка

целуват се на пейката със кеф,

на филма вечер пали си цигарка

или нашива лена на гергеф,

 

и тайничко – в кварталната аптека,

купува си един презерватив,

че мъж ѝ иде – тайно и полека! –

и ще е неин, докато е жив,

 

ако закъсам нейде – на Витиня,

оставям ви го тоя стих на лист...

Жената на шейсет – една Богиня! –

света покрила със смокинов лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удоволствие е поезията Ви!
    Не съм Богиня,
    но искам много,
    да съм робиня
    на ващто слово! 😀
  • „Жената на шейсет – една Богиня! –
    света покрила със смокинов лист.“
    Да ти е кеф, че си на шейсет! Благодаря за този лист със стих!
  • че мъж ѝ иде – тайно и полека! –
    и ще е неин, докато е жив,

    ах, ах, ах - отписват ни младите, но ние си знаем

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...