6 дек. 2008 г., 20:26

Жената на летеца 

  Поэзия » Любовная
688 0 7

(на Николай Гатев)

Спи си, Приятелю,

спокойно си спи!

Аз съм.

Довел съм жена ти.

Скромни букети...

А ти се взриви,

за да живеят децата.

Виждам, в очите И

свети небе!

Къса е мойта цигара.

Най-свидното от нея

съдбата си взе.

Бели коси за награда.

Майчице свята,

недей, не тъжи!

Синът ти пори небето.

А пред мъжа ти

двама мълчим.

Тихичко плаче тромпетът.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??