(на Николай Гатев)
Спи си, Приятелю,
спокойно си спи!
Аз съм.
Довел съм жена ти.
Скромни букети...
А ти се взриви,
за да живеят децата.
Виждам, в очите И
свети небе!
Къса е мойта цигара.
Най-свидното от нея
съдбата си взе.
Бели коси за награда.
Майчице свята,
недей, не тъжи!
Синът ти пори небето.
А пред мъжа ти
двама мълчим.
Тихичко плаче тромпетът.
© Красимир Дяков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
