Жената на летеца
(на Николай Гатев)
Спи си, Приятелю,
спокойно си спи!
Аз съм.
Довел съм жена ти.
Скромни букети...
А ти се взриви,
за да живеят децата.
Виждам, в очите И
свети небе!
Къса е мойта цигара.
Най-свидното от нея
съдбата си взе.
Бели коси за награда.
Майчице свята,
недей, не тъжи!
Синът ти пори небето.
А пред мъжа ти
двама мълчим.
Тихичко плаче тромпетът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
