Жената на непризнатия поет

(Буриме)

Пак стихчета ми сипеш като град.

Доказваш с тях, че родом си от село.

С една заплата скърцаме от глад,

безделнико, туй подчертай дебело!

Не бачкаш хич, все дращиш, бе, келеш!

Поемите ти плачат за боклука.

Идеи — кръпки, ритъм — скъсан пеш,

а авторът им — да виси на кука!

В граматиката толкова си бос!

Напразно в строфите ти диря вица.

От утре, мъжо, хляб, вода и пост

те чакат, знай! От мене стига цица!