30 июн. 2025 г., 08:13

Жената, с която ще бъда и утре

238 2 1

ЖЕНАТА, С КОЯТО ЩЕ БЪДА И УТРЕ

 

... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! 
Какво намери в мене – аз не знам, освен кълбо от ямбове, дактили.

 

Във тях без теб живея страшно сам! – и чакам да те чуя: –Как си, мили?
Ми как да съм? Да кажем, съм добре. Без теб замръквам нейде из Безкрая.
Сънувам роклята ти на каре – красива Безподобница от Рая!
Ти имаш цялата Вселенска власт – и тя за мен е святата присъда –
Жена за чудо, приказ – и за свяст! – с която аз и утре ще пребъда.

 

29 юний 2025 г.
гр. Варна, 20,15 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...