dansyto (Данаил Таков)
803 3686
29 авг. 2020 г., 06:54  

Жената в черно... 

  Поэзия
657 3 5

Жената в черно знаеше за мен,

дочула бе от приказки безбройни.

„Той пише разни думи всеки ден,

ту подредени, друг път безразборни“.

 

Жената в черно се озадачи,

„Какъв бе този – смотан, недодялан“?!

Но с крайчеца на моите очи

усещах, как във мен се беше взряла.

 

Прочела бе от стиховете ми,

надникна ми в душата горделиво.

Аз сякаш чувствах нейните следи–

оставени в трева, до болка жива.

 

Разкри ме в мойте блянове, мечти,

зави се със терзания и тайни.

Окъпа се във страсти и сълзи,

преплува чувствата ми, тъй омайни.

 

И аз останах някак изигран,

„напълно гол“, задълго да ме гледа.

Пропи ме до основи – пуста свян,

жената в черно удържа победа!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??