Жената в черно...
Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи,
„Какъв бе този – смотан, недодялан“?!
Но с крайчеца на моите очи
усещах, как във мен се беше взряла.
Прочела бе от стиховете ми,
надникна ми в душата горделиво.
Аз сякаш чувствах нейните следи–
оставени в трева, до болка жива.
Разкри ме в мойте блянове, мечти,
зави се със терзания и тайни.
Окъпа се във страсти и сълзи,
преплува чувствата ми, тъй омайни.
И аз останах някак изигран,
„напълно гол“, задълго да ме гледа.
Пропи ме до основи – пуста свян,
жената в черно удържа победа!
© Данаил Таков All rights reserved.
