Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи,
„Какъв бе този – смотан, недодялан“?!
Но с крайчеца на моите очи
усещах, как във мен се беше взряла.
Прочела бе от стиховете ми,
надникна ми в душата горделиво.
Аз сякаш чувствах нейните следи–
оставени в трева, до болка жива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up