6 апр. 2019 г., 17:08

Женкарят

466 0 7

Виж женкарят е тук! Пред домът ти е спрял.

С букет от лалета, бутилка с вино.

Той на гларус прилича. Мъж - идеал!

Панталони със ръб, елегантно сако...

 

С усмивка блестяща и френски парфюм

комплименти раздава, докосва ръка...

Той за теб е прекрасен! Дори и през ум

не минават ти мисли, че дебне беда.

 

Знай женкарят не моли, дори не прощава!

Не прегръща дете, не целува старица!

Той обича парите и лесната слава!

Той тормози, той бие, той удря плесница!

 

Остави го да чака и сам да стои!

Ти жената не слушай, а свойто сърце!

Да се моли на прага, да рони сълзи!

Ти змията не пускай! Послушай добре!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси!
  • Хареса ми! Макар и трудно, има редица признаци, по които може да се различи женкарят от искрено влюбения мъж. Част от тях си пресъздал в стиха си, Хари. Поздрави!
  • Права си, Ирина! Благодаря за коментара!
  • Написах коментар,но защо не се отпечати,дано не го повторя....Та,имам приятелка остана си стара мома,защото искаше същото от ухажьорите,за да ги "провери"-да носят букети,да целуват ръка,да казват "мадам"на майка й,когато всички бяхме "другарко",да я води на ресторант да види дали не е стиснат,да й подава ръка,когато слиза от трамвая,...Като поведение...добро до някъде от него,но като изпробване...е обидно за него,а че е женкар ....е,който си е такъв,може и да не е лъскав, и пак да постъпва така,но дано не попадаме!!
  • Благодаря, Елена, Васе!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...