6.04.2019 г., 17:08

Женкарят

467 0 7

Виж женкарят е тук! Пред домът ти е спрял.

С букет от лалета, бутилка с вино.

Той на гларус прилича. Мъж - идеал!

Панталони със ръб, елегантно сако...

 

С усмивка блестяща и френски парфюм

комплименти раздава, докосва ръка...

Той за теб е прекрасен! Дори и през ум

не минават ти мисли, че дебне беда.

 

Знай женкарят не моли, дори не прощава!

Не прегръща дете, не целува старица!

Той обича парите и лесната слава!

Той тормози, той бие, той удря плесница!

 

Остави го да чака и сам да стои!

Ти жената не слушай, а свойто сърце!

Да се моли на прага, да рони сълзи!

Ти змията не пускай! Послушай добре!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси!
  • Хареса ми! Макар и трудно, има редица признаци, по които може да се различи женкарят от искрено влюбения мъж. Част от тях си пресъздал в стиха си, Хари. Поздрави!
  • Права си, Ирина! Благодаря за коментара!
  • Написах коментар,но защо не се отпечати,дано не го повторя....Та,имам приятелка остана си стара мома,защото искаше същото от ухажьорите,за да ги "провери"-да носят букети,да целуват ръка,да казват "мадам"на майка й,когато всички бяхме "другарко",да я води на ресторант да види дали не е стиснат,да й подава ръка,когато слиза от трамвая,...Като поведение...добро до някъде от него,но като изпробване...е обидно за него,а че е женкар ....е,който си е такъв,може и да не е лъскав, и пак да постъпва така,но дано не попадаме!!
  • Благодаря, Елена, Васе!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...