20 янв. 2008 г., 14:11

Женска сълза

1.3K 1 23
От жалост?
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена.
Смееш се.
Наричай ме самолюбива.
Добре. Нека е така.
Насила.
Никой не искам.
Смисълът не е такъв в любовта.
Замисляш се.
Нима си признаваш,
че преобърнах твоята съдба?
Безчувствен!
Към чуждата болка.
Играеш си с поредната жена.
Усмихваш се.
Доволен.
Смаза моята душа.
Нежност!
Ти я забрави.
Остана захвърлена -
в прахта.
А преди я беше подслонил.
Тя се чувстваше у дома.
И ръцете ти...
са вече студени.
Измръзна твоето сърце.
Отдръпни се.
Не ме прегръщай!
Не съм ти майка,
а ти мое дете.
Обичта!
И от мен си отиде
и не ще се върне тя.
Ти си тръгваш,
а от мен потича-
чиста, женска сълза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...