Женска сълза
От жалост?
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена.
Смееш се.
Наричай ме самолюбива.
Добре. Нека е така.
Насила.
Никой не искам.
Смисълът не е такъв в любовта.
Замисляш се.
Нима си признаваш,
че преобърнах твоята съдба?
Безчувствен!
Към чуждата болка.
Играеш си с поредната жена.
Усмихваш се.
Доволен.
Смаза моята душа.
Нежност!
Ти я забрави.
Остана захвърлена -
в прахта.
А преди я беше подслонил.
Тя се чувстваше у дома.
И ръцете ти...
са вече студени.
Измръзна твоето сърце.
Отдръпни се.
Не ме прегръщай!
Не съм ти майка,
а ти мое дете.
Обичта!
И от мен си отиде
и не ще се върне тя.
Ти си тръгваш,
а от мен потича-
чиста, женска сълза.
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена.
Смееш се.
Наричай ме самолюбива.
Добре. Нека е така.
Насила.
Никой не искам.
Смисълът не е такъв в любовта.
Замисляш се.
Нима си признаваш,
че преобърнах твоята съдба?
Безчувствен!
Към чуждата болка.
Играеш си с поредната жена.
Усмихваш се.
Доволен.
Смаза моята душа.
Нежност!
Ти я забрави.
Остана захвърлена -
в прахта.
А преди я беше подслонил.
Тя се чувстваше у дома.
И ръцете ти...
са вече студени.
Измръзна твоето сърце.
Отдръпни се.
Не ме прегръщай!
Не съм ти майка,
а ти мое дете.
Обичта!
И от мен си отиде
и не ще се върне тя.
Ти си тръгваш,
а от мен потича-
чиста, женска сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
