Мое сладко вдъхновение...
познавам те под много имена,
стоиш пред мен, като видение
и гледаш ме със поглед на жена!
... жена, копнееща за мойте думи,
самотна в свойте сетива...
жена - ала сърцето ù от струни,
очакващи любовни тетива...
... жена, изгряваща на залез слънце
като звезда високо във безкрая...
жена, сълзата ù под формата на зрънце,
но водеща единствено към Рая
... жена, русалка мила във морето,
подмамила удавници безброй...
жена, обикнала момче, което
спасила във дъждовния порой!
И откакто свят светува,
се знае само и единствено това,
че обич никога не се купува...
тя идва само даром от жена!
© Любослав Костов Все права защищены