Ако останеш някога сама
да знаеш много, много ще боли!
Ще те прегръща само тишина!
Тъгата във съня ти ще вали!
Ти си силна и ще издържиш!
На болка е обречена жената!
Дори когато трябва да крещиш
ти пак мълчиш но страда ти душата!
Боли когато нов живот даряваш.
Боли когато страдаш по любим.
Боли сърцето си когато даваш,
а чувствата превръщат се във дим!
Родена с болка цял живот я носиш
във себе си. Не спира тя. Уви!
Дали богата си, или пък просиш,
еднакви те са: женските сълзи!
28.12.2019 г.
© Георги Иванов Все права защищены