Жерави кръжат

Силни думи дните ни пробиват,
пълнят ни с тревоги, страхове,
режещи и хладни се забиват,
трупат помежду ни грехове.
.....................
Срещата ни - девствено наивна,
просто миг, случаен кръстопът,
вече от безпътие прелива -
не душа в душа, а плът до плът!
Трябвало е просто да си махнем -
не взаимна сянка в тази жега
да си правим. Може би тогава
щеше да си с НЕЯ, аз със - НЕГО!
.............................
Думите внезапно избледняха
в тиха утрин, плувнала в мъгла,
и през стени очите ми видяха
чака те, за теб умира... ТЯ!
Аз го търся, все не го намирам,
може би това е моя път!
Аз съм тук и чакам, и умирам,
а над мене жерави кръжат!