6 мая 2008 г., 12:51
***Жестока болка***
Ти знаеш ли защо сме днес така?
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази - "любовта" ти!
Разкъсвах се сама и страдах,
но не показах своята тъга!
Крещях, от силна болка падах,
с измъчена във мен душа!
А когато се поглеждах в огледало,
виждах как се ронеха мечти
и миналото, вече избледняло,
още казваше, че ще боли!
И спомените също ми крещяха!
Понякога се смееха над мен дори!
А ударите ти със всеки ден растяха,
но ти не спря, а продължи!
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази - "любовта" ти!
Разкъсвах се сама и страдах,
но не показах своята тъга!
Крещях, от силна болка падах,
с измъчена във мен душа!
А когато се поглеждах в огледало,
виждах как се ронеха мечти
и миналото, вече избледняло,
още казваше, че ще боли!
И спомените също ми крещяха!
Понякога се смееха над мен дори!
А ударите ти със всеки ден растяха,
но ти не спря, а продължи!
© Валентина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Комплименти и от мен!!!
-
Мила, съчувствам ти, страхотен стих! Още като го видях, знаех че ще се докосне до мен! Благодаря ти! Страхотно произведение!
И пожелавам ти, дано срещнеш любовта истинската а този ще забравиш.
Времето всичко изтрива, знай! Само спомените остават!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
