***Жестока болка***
Ти знаеш ли защо сме днес така?
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази - "любовта" ти!
Разкъсвах се сама и страдах,
но не показах своята тъга!
Крещях, от силна болка падах,
с измъчена във мен душа!
А когато се поглеждах в огледало,
виждах как се ронеха мечти
и миналото, вече избледняло,
още казваше, че ще боли!
И спомените също ми крещяха!
Понякога се смееха над мен дори!
А ударите ти със всеки ден растяха,
но ти не спря, а продължи!
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази - "любовта" ти!
Разкъсвах се сама и страдах,
но не показах своята тъга!
Крещях, от силна болка падах,
с измъчена във мен душа!
А когато се поглеждах в огледало,
виждах как се ронеха мечти
и миналото, вече избледняло,
още казваше, че ще боли!
И спомените също ми крещяха!
Понякога се смееха над мен дори!
А ударите ти със всеки ден растяха,
но ти не спря, а продължи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
