May 6, 2008, 12:51 PM

***Жестока болка***

  Poetry » Love
1K 0 2
Ти знаеш ли защо сме днес така?
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази -  "любовта" ти!

Разкъсвах се сама и страдах,
но не показах своята тъга!
Крещях, от силна болка падах,
с измъчена във мен душа!

А когато се поглеждах в огледало,
виждах как се ронеха мечти
и миналото, вече избледняло,
още казваше, че ще боли!

И спомените също ми крещяха!
Понякога се смееха над мен дори!
А ударите ти със всеки ден растяха,
но ти не спря, а продължи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Комплименти и от мен!!!
  • Мила, съчувствам ти, страхотен стих! Още като го видях, знаех че ще се докосне до мен! Благодаря ти! Страхотно произведение!
    И пожелавам ти, дано срещнеш любовта истинската а този ще забравиш.
    Времето всичко изтрива, знай! Само спомените остават!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...