May 6, 2008, 12:51 PM

***Жестока болка*** 

  Poetry » Love
740 0 2
Ти знаеш ли защо сме днес така?
Просто двама непознати.
Защото болката във мен не отшумя,
заради онази -  "любовта" ти!

Разкъсвах се сама и страдах,
но не показах своята тъга!
Крещях, от силна болка падах,
с измъчена във мен душа!

А когато се поглеждах в огледало,
виждах как се ронеха мечти
и миналото, вече избледняло,
още казваше, че ще боли!

И спомените също ми крещяха!
Понякога се смееха над мен дори!
А ударите ти със всеки ден растяха,
но ти не спря, а продължи!

© Валентина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Комплименти и от мен!!!
  • Мила, съчувствам ти, страхотен стих! Още като го видях, знаех че ще се докосне до мен! Благодаря ти! Страхотно произведение!
    И пожелавам ти, дано срещнеш любовта истинската а този ще забравиш.
    Времето всичко изтрива, знай! Само спомените остават!
Random works
: ??:??