Жестока си
Говоря ти шептейки - всичко чуваш.
Мълча дори - ти можеш да прозреш
защо студени стават моите прегръдки,
защо отбягвам твоите ръце.
И не, че исках всичко да ти кажа -
душата ми отдавна онемя,
очите ми като сълзи прокажени
говорят вместо мен и досега.
Сега мълча - ти полъха долавяш
на вятъра, останал без мечти.
Не съм те питала - въпроси не задавам.
Мълча си аз - мълчи и ти.
Шептейки аз на Нея си говоря -
онази, дето дращи още в мен.
Млъкни, Любов - дълбока си, дълбока...
Да можеше от мен да изтечеш -
да се излееш, дъх да си поема,
че умори ме този луд водовъртеж.
Жестока си, жестока си, жестока,
а молех се единствено за теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
