Jun 1, 2008, 8:15 AM

Жестока си

  Poetry » Love
1K 0 5

Говоря ти шептейки - всичко чуваш.

Мълча дори - ти можеш да прозреш

защо студени стават моите прегръдки,

защо отбягвам твоите ръце.

И не, че исках всичко да ти кажа -

душата ми отдавна онемя,

очите ми като сълзи прокажени

говорят вместо мен и досега.

Сега мълча - ти полъха долавяш

на вятъра, останал без мечти.

Не съм те питала - въпроси не задавам.

Мълча си аз - мълчи и ти.

Шептейки аз на Нея си говоря -

онази, дето дращи още в мен.

Млъкни, Любов - дълбока си, дълбока...

Да можеше от мен да изтечеш -

да се излееш, дъх да си поема,

че умори ме този луд водовъртеж.

Жестока си, жестока си, жестока,

а молех се единствено за теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...