17 дек. 2013 г., 22:54
Жестоко е
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.
Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Самотата и свободата вървят ръка за ръка..., ако искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да загърбим някои неща - за да се случат - другите, желаните...!!!
Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център... -
Жестоко е да бъдеш :
"все по-далеч от своето начало
уловен от пипалата на безкрая"
Наистина си стигнал на смисъла безкрая.Поздравления ,Младене!!! -
Благодаря ти за вниманието, че оцени и коментира този мой поетичен текст, Анелия. Писах го през 1991г. пред църквата Света Неделя. По-точно е да се каже записах го, защото буквално като сянка, пикирайки, се спусна над мен. Аз винаги си нося лист и молив /за всеки случай/ и успях да го запиша. В него се изреждат някои от най-жестоките неща в живота /от моя гледна точка/ по възходяща градация. Уви, човек може да е самотен и в затвора. Самотен и свободен са изобщо некорелативни понятия. Океанът на вечността ни праща вълните си под формата на време. Както всички същински неща и той е невидим за нас. Пожелавам ти, Анелия, много успешна нова седмица!
Благодаря с голямо закъснение на Марина и Виктор! Извинете ме, но едвам сега виждам, че сте ме коментирали. Хубава нова седмица и за вас! -
"Жестоко е" "да си самотна птица", "да си съвсем свободен" "сред самата вечност". За да си свободен, трябва ли да си самотен? А ако си самотен, това значи ли, че си свободен? А какво е вечност и безкрай?
Прекрасен стих, даващ широко поле за размисъл. -
Жестоко - дори перфектно...!!!
-
препрочитам. хубав свят. допада ми стила.
-
Скъпи приятели!
Благодаря на всички ви едновременно за вашите положителни отзиви за "Жестоко е". Дано не ви обижда фактът, че изказвам обща благодарност.
Но виждам, че в това коментарно поле, възможност за индивидуален начин да ви зачета, не е предоставена. Явно това е несъвършенство на сайта.
Другият вариант е да влизам поотделно в личните ви профили. Това обаче ми изглежда като нарушаване на сакрален периметър. По тази единствена причина, която е в разрез с моите принципи, не прибягвам до подобна възможност!
Желая на всеки един от вас вдъхновение и творчески успехи: Мисана -
Браво! Замислящ, философски стих за свободата и самотата, които мисля вървят ръка за ръка! Поздрав!
-
Безприютна свобода...
Препрочетох, попремислих!
Поздрав! -
Много дълбок стих! Благодаря!...
-
Още една творба, която пленява с дълбоки чувства и размили.
Усещането за самота е жестоко и е убедително внушено чрез образите на цвете върху паважа, отнесен от вятъра лист, бездомна птица. Такава самота прави трудно поносима дори свободата в безграничното пространство...
Тъгата е присъща на мъдрите личности, които търсят смисъла на човешкото съществуване.
Но в навечерието на Празниците нека пуснем снопче светлина в душите си, Мисана!
Спокойна нощ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
във шепата на виещия вятър -
Хареса ми. Младен ти си оставаш верен на стила в писането.много образно . изказ чудесен и различен което допълва твоята поезия.
все по-далеч от своето начало,
уловен в пипалата на безкрая.