Dec 17, 2013, 10:54 PM  

Жестоко е

1.3K 5 12

Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.

Жестоко е да бъдеш лист отнасян
във шепата на виещия вятър -
все по-далеч от своето начало,
потрепващ в пипалата на безкрая.

Жестоко е да си самотна птица
във зимен ден увиснала бездомно,
обесена с въже от тежка мисъл
в гнездото на изсъхналите клони.

Жестоко е да си съвсем свободен -
в пространство безгранично да навлезеш,
плувец зареян сред самата вечност,
стопил се във студения ù център...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жестоко е да бъдеш лист отнасян
    във шепата на виещия вятър -

    Хареса ми. Младен ти си оставаш верен на стила в писането.много образно . изказ чудесен и различен което допълва твоята поезия.
    все по-далеч от своето начало,
    уловен в пипалата на безкрая.
  • Самотата и свободата вървят ръка за ръка..., ако искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да загърбим някои неща - за да се случат - другите, желаните...!!!
    Жестоко е да си съвсем свободен -
    в пространство безгранично да навлезеш,
    плувец зареян сред самата вечност,
    стопил се във студения ù център...
  • Жестоко е да бъдеш :
    "все по-далеч от своето начало
    уловен от пипалата на безкрая"
    Наистина си стигнал на смисъла безкрая.Поздравления ,Младене!!!
  • Благодаря ти за вниманието, че оцени и коментира този мой поетичен текст, Анелия. Писах го през 1991г. пред църквата Света Неделя. По-точно е да се каже записах го, защото буквално като сянка, пикирайки, се спусна над мен. Аз винаги си нося лист и молив /за всеки случай/ и успях да го запиша. В него се изреждат някои от най-жестоките неща в живота /от моя гледна точка/ по възходяща градация. Уви, човек може да е самотен и в затвора. Самотен и свободен са изобщо некорелативни понятия. Океанът на вечността ни праща вълните си под формата на време. Както всички същински неща и той е невидим за нас. Пожелавам ти, Анелия, много успешна нова седмица!

    Благодаря с голямо закъснение на Марина и Виктор! Извинете ме, но едвам сега виждам, че сте ме коментирали. Хубава нова седмица и за вас!
  • "Жестоко е" "да си самотна птица", "да си съвсем свободен" "сред самата вечност". За да си свободен, трябва ли да си самотен? А ако си самотен, това значи ли, че си свободен? А какво е вечност и безкрай?
    Прекрасен стих, даващ широко поле за размисъл.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...