Жестоко обичаш!
Липсвам ли ти, чудя се нощес?...
Както преди, за мен
тъгуваш ли и днес?!
Дали си сложил просто маска
или наистина от себе си
измил си всичките ми ласки?!
Питам се, дали си ме погребал
при другите - невзрачните души...
Питам се... а ти си ме обсебил
толкоз властно, че и сънят ми се руши!
Дали те топли оня пожар все още...
дали... или вече си го потушил?!
А тоя,същия направи мене пепелище
и не усещам нищо!... Всичко е опустошил!
И пия... пия, за да те забравя,
от себе си се крия, но боли!
И раната ми по-дълбока става...
Неизлечима рана ми остави -
да те помня - как жестоко
можеш да обичаш ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
