7 авг. 2006 г., 20:53

Жестокото

Поэзия

743 0 7

Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме преследва.
Като куче
бездомно -
като
тъмно свистене…
И писък,
и бомба!
Жестокото –
прилича
на улица,
с фарове.
На очи
невярващи.
На линейки
във лято.
На дете
играещо
на война.
Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме пресреща
крясъкът…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LYCKI (Росица Петрова)

О,мили мой защо обличаш
красивото във грозни думи,
нима слепец си и не виждаш,
че тъй душата ми погуби.
Вървя след тебе като сянка
от зло да пазя любовта ни,
а ти потъваш в тежка дрямка
нехаейки за обичта ми.
Дохождам нощем във съня ти
и тихичко нашепвам ти "Любими",
а ти наричаш туй "свистене"
на изтърканите мои рими.
Жестокото се ражда във душата ти,
когато си обсебен от омраза,
но няма да допусна красотата ти
да я погуби таз проказа.

2006-08-09T07:19:56+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Да, Гери, зная ли...Може и да пукна от всички тези Пукнати вени...но, да, Господ знае...Благодаря на всички!Хенри

2006-08-09T04:24:21+03:00
ria (Гергана Иванова)

Много болка!Дано не пукнеш,да се вживяваш във всяко нещо.Но Господ си знае работата.Надарил те е с талант,чрез който да си изливаш прелялата душа...

2006-08-08T17:54:11+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Благодаря ви!Ханк

2006-08-08T05:13:24+03:00
kaziyka (Мирослава Грозданова)

Много харесвам малко думи,които казват много...

2006-08-07T21:52:24+03:00