Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме преследва.
Като куче
бездомно -
като
тъмно свистене…
И писък,
и бомба!
Жестокото –
прилича
на улица,
с фарове.
На очи
невярващи.
На линейки
във лято.
На дете
играещо
на война.
Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме пресреща
крясъкът…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени