henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
7 ago 2006, 20:53

Жестокото 

  Poesía
567 0 7
Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме преследва.
Като куче
бездомно -
като
тъмно свистене…
И писък,
и бомба!
Жестокото –
прилича
на улица,
с фарове.
На очи
невярващи.
На линейки
във лято.
На дете
играещо
на война.
Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме пресреща
крясъкът…

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О,мили мой защо обличаш
    красивото във грозни думи,
    нима слепец си и не виждаш,
    че тъй душата ми погуби.
    Вървя след тебе като сянка
    от зло да пазя любовта ни,
    а ти потъваш в тежка дрямка
    нехаейки за обичта ми.
    Дохождам нощем във съня ти
    и тихичко нашепвам ти "Любими",
    а ти наричаш туй "свистене"
    на изтърканите мои рими.
    Жестокото се ражда във душата ти,
    когато си обсебен от омраза,
    но няма да допусна красотата ти
    да я погуби таз проказа.
  • Да, Гери, зная ли...Може и да пукна от всички тези Пукнати вени...но, да, Господ знае...Благодаря на всички!Хенри
  • Много болка!Дано не пукнеш,да се вживяваш във всяко нещо.Но Господ си знае работата.Надарил те е с талант,чрез който да си изливаш прелялата душа...
  • Благодаря ви!Ханк
  • Много харесвам малко думи,които казват много...
  • Наистина. Много звук има в стиха ти. Създава образи, въздействащи образи. Поздрави, Хенри!
    Вестин
  • Жестокото, тъмно свистене... и крясък, и куче, и дете. Въздействащ стих, Ясене.
Propuestas
: ??:??