10 сент. 2008 г., 12:23

Жестове и думи

700 0 8
Омръзна ми от тебе да се крия.
От очите ти. От твоя весел смях.
Не ми е трудно днес да ти разкрия,
че светът ми бе потънал в тях.

Уморих се - да прерязвам свойте друми,
да търся нов живот, красив и благ.
А от съня ми вечно да ме буди
твоят образ, нежен като сняг.

Стига вече! Път не ще отбия
случайно видя ли те пак.
С прегръдка-поздрав аз ще те обвия.
Ще се усмихна. Ще те заприказвам с такт.

И нека тъй - със жестове и думи
да погледнем в себе си. Туй не е грях.
Да разбием с теб стената помежду ни -
като се хванем за ръце без страх...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...