10 sept 2008, 12:23

Жестове и думи

  Poesía
704 0 8
Омръзна ми от тебе да се крия.
От очите ти. От твоя весел смях.
Не ми е трудно днес да ти разкрия,
че светът ми бе потънал в тях.

Уморих се - да прерязвам свойте друми,
да търся нов живот, красив и благ.
А от съня ми вечно да ме буди
твоят образ, нежен като сняг.

Стига вече! Път не ще отбия
случайно видя ли те пак.
С прегръдка-поздрав аз ще те обвия.
Ще се усмихна. Ще те заприказвам с такт.

И нека тъй - със жестове и думи
да погледнем в себе си. Туй не е грях.
Да разбием с теб стената помежду ни -
като се хванем за ръце без страх...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...