Жиг от никотин
Цигарите се сгушиха.
Докоснаха се с пепел.
Изгаряха се,
любеха се в пушека.
Преплетоха се,
всмукаха пердетата.
Разсмяха се. Забулиха прозореца.
Отровиха гротеската на времето.
Завърнаха във устните ни Хората.
Захвърлиха часовника в безвремие.
Цигарите са неми
от говорене.
Цигарите са резки и себични,
избухват във метална пелена,
орисана да пази от безличие
угарките от нашите сърца.
Цигарите в ръцете ни зазидаха
съдба за утре. Жиг от никотин.
Помръкнаха. Проклеха ни обидени.
Те гаснат бързо. Ние ще горим.
Докоснаха се с пепел.
Изгаряха се,
любеха се в пушека.
Преплетоха се,
всмукаха пердетата.
Разсмяха се. Забулиха прозореца.
Отровиха гротеската на времето.
Завърнаха във устните ни Хората.
Захвърлиха часовника в безвремие.
Цигарите са неми
от говорене.
Цигарите са резки и себични,
избухват във метална пелена,
орисана да пази от безличие
угарките от нашите сърца.
Цигарите в ръцете ни зазидаха
съдба за утре. Жиг от никотин.
Помръкнаха. Проклеха ни обидени.
Те гаснат бързо. Ние ще горим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
