Жигосвам душата ти
Жигосвам душата ти
Смъртта не зная как да победя.
(Плътта е прах и в прах ще се превърне.)
Когато Бог душата ми прегърне,
ще искам ли пак с тебе да летя?
Ще искам ли да помня, че те има?
(Какво са там две влюбени сърца?)
Сред толкова любов ще сме деца —
щастливци във амнезия, без име.
Ще те изгубя (себе си не помня)
безпаметна прашинка съм в Едем.
С любов се учим с тебе да растем,
но с вечната любов ще сме бездомни.
Душата ти жигосвам със кръвта си
и с твойто име своята ранявам.
Прегърна ли те, после се надявам
да помня, че белязах те от щастие.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Благодаря, Ви, сърдечно за милите думи! Щастлива съм, че стихът, Ви е докоснал. Признателна съм на Краси Тенев за коментара. Аз самата не бих дала по-добър отговор на Лейди Фокс.
-
Лейди Фокс, прочетете и трети път.
(И аз чета редовно авторката, но рядко коментирам.) Този път имайки предвид че става дума за общуване между душите. Често пъти между думите "душа", "сърце" и "кръв" можем да сложим знак за равенство. Тук ги има и трите.
"Плътта е прах и в прах ще се превърне." Защо ли? Защото е неизбежно, след като душата вече не я обитава. Не ни се ще, ама е така.
В Едем отива душата, а тялото - на едно друго място. За рецикриране, така да се каже.За самия израз, ако става дума. Как да стане прах, като вече е ли? Плътта е, била е и ще бъде прах. Както е изведено в универсалното обобщение на Еклилиаст 1:9. Просто е материя, която се трансформира. Независимо от моментното й състояние и облик, по същество е прах и си остава прах. Аз така го разбирам. -
Аплодисменти!
-
Много е силно!
-
Прекрасно!
-
Впечатлена съм! Аплодисменти, Цвети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
