Aug 10, 2015, 1:11 PM

Жигосвам душата ти

  Poetry
658 0 7

Жигосвам душата ти

 

Смъртта не зная как да победя.
(Плътта е прах и в прах ще се превърне.)
Когато Бог душата ми прегърне,
ще искам ли пак с тебе да летя?


Ще искам ли да помня, че те има?
(Какво са там две влюбени сърца?)
Сред толкова любов ще сме деца —
щастливци във амнезия, без име.

 

Ще те изгубя (себе си не помня)
безпаметна прашинка съм в Едем.
С любов се учим с тебе да растем,
но с вечната любов ще сме бездомни.

 

Душата ти жигосвам със кръвта си
и с твойто име своята ранявам.
Прегърна ли те, после се надявам
да помня, че белязах те от щастие.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря, Ви, сърдечно за милите думи! Щастлива съм, че стихът, Ви е докоснал. Признателна съм на Краси Тенев за коментара. Аз самата не бих дала по-добър отговор на Лейди Фокс.
  • Лейди Фокс, прочетете и трети път.(И аз чета редовно авторката, но рядко коментирам.) Този път имайки предвид че става дума за общуване между душите. Често пъти между думите "душа", "сърце" и "кръв" можем да сложим знак за равенство. Тук ги има и трите.
    "Плътта е прах и в прах ще се превърне." Защо ли? Защото е неизбежно, след като душата вече не я обитава. Не ни се ще, ама е така.
    В Едем отива душата, а тялото - на едно друго място. За рецикриране, така да се каже. За самия израз, ако става дума. Как да стане прах, като вече е ли? Плътта е, била е и ще бъде прах. Както е изведено в универсалното обобщение на Еклилиаст 1:9. Просто е материя, която се трансформира. Независимо от моментното й състояние и облик, по същество е прах и си остава прах. Аз така го разбирам.
  • Аплодисменти!
  • Много е силно!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...