Житието на човека-хлебарка

Не мразя,

просто лазя

без чувства

из мястото пусто,

което е моя живот.

Не изпитвам комфорт,

нито пък се оплаквам -

Не очаквам

и нови неща,

просто тъй си пълзя.

Хлебарков реал

съм си създал

и своя бърлога,

далече от Бога,

а също от оня, рогатия.

Тотална апатия!

Дори не сънувам, че бях

човек някога - един от тях -

Аз лазя в животоподобие

и много сме... край, многоточие!...

24.09.2024.