7 nov 2024, 6:48

Житието на човека-хлебарка

406 1 0

 

Не мразя,

просто лазя

без чувства

из мястото пусто,

което е моя живот.

 

Не изпитвам комфорт,

нито пък се оплаквам -

Не очаквам

и нови неща,

просто тъй си пълзя.

 

Хлебарков реал

съм си създал

и своя бърлога,

далече от Бога,

а също от оня, рогатия.

 

Тотална апатия!

Дори не сънувам, че бях

човек някога - един от тях -

Аз лазя в животоподобие

и много сме... край, многоточие!...

 

24.09.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...