Не мразя,
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот.
Не изпитвам комфорт,
нито пък се оплаквам -
Не очаквам
и нови неща,
просто тъй си пълзя.
Хлебарков реал
съм си създал
и своя бърлога,
далече от Бога,
а също от оня, рогатия.
Тотална апатия!
Дори не сънувам, че бях
човек някога - един от тях -
Аз лазя в животоподобие
и много сме... край, многоточие!...
24.09.2024.
© Георги Каменов All rights reserved.