Самодива (Вики)
536 5966
30 сент. 2023 г., 14:04

Жито 

  Поэзия » Философская
377 5 11

Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.

В пръстта отива всичко там е краят,
но всичко ли безпаметно изгнива!?
Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво!?

Погребват се и хора, и идеи –
земята хладна всички ни поглъща,
но с вечната ѝ мъдрост щом се слеят,
как някои по-силни се завръщат!?

И как остава дух, в пръстта затрупан,
когато в същността си памет носи!?
Нима са слепи живите и глухи,
от векове, за житните уроци!?

Изгнива само тленното – живяло
за себе си. Без мисъл да раздава.
А другото се връща, надделяло
над времето. И с обич се засява.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любима поезия!
  • "Нима зрънцата дребни само знаят,
    че даването, всъщност, е красиво?"

    Каква прекрасна метафора за житото е цялото ти стихотворение! Грабна ме и поантата, Вики! Дано са повече тези, които са разбрали, че

    "Изгнива само тленното – живяло
    за себе си. Без мисъл да раздава."!!!👍💖
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Красиво е!
  • Сееш надежда. Потребна ми е. Много!
  • Хубаво, красиво, с много мъдрост!
  • "Нима зрънцата дребни само знаят,
    че даването, всъщност, е красиво!?"... житото според стопанина, земята и любовта на птиците...
  • Много хубаво!
  • "Погребват се и хора, и идеи –
    земята хладна всички ни поглъща"
    Поздравления!!!
  • Проникновено ...."самодивска му работа"! Благодаря!
  • Красиво, обичащо и вярващо!
Предложения
: ??:??