Жито
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят,
но всичко ли безпаметно изгнива!?
Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво!?
Погребват се и хора, и идеи –
земята хладна всички ни поглъща,
но с вечната ѝ мъдрост щом се слеят,
как някои по-силни се завръщат!?
И как остава дух, в пръстта затрупан,
когато в същността си памет носи!?
Нима са слепи живите и глухи,
от векове, за житните уроци!?
Изгнива само тленното – живяло
за себе си. Без мисъл да раздава.
А другото се връща, надделяло
над времето. И с обич се засява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
