Жито
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят,
но всичко ли безпаметно изгнива!?
Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво!?
Погребват се и хора, и идеи –
земята хладна всички ни поглъща,
но с вечната ѝ мъдрост щом се слеят,
как някои по-силни се завръщат!?
И как остава дух, в пръстта затрупан,
когато в същността си памет носи!?
Нима са слепи живите и глухи,
от векове, за житните уроци!?
Изгнива само тленното – живяло
за себе си. Без мисъл да раздава.
А другото се връща, надделяло
над времето. И с обич се засява.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Любима поезия!
-
"Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво?"
Каква прекрасна метафора за житото е цялото ти стихотворение! Грабна ме и поантата, Вики! Дано са повече тези, които са разбрали, че
"Изгнива само тленното – живяло
за себе си. Без мисъл да раздава."!!!👍💖 -
Аплодисменти.
Поздравявам те. -
Красиво е!
-
Сееш надежда. Потребна ми е. Много!
-
Хубаво, красиво, с много мъдрост!
-
"Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво!?"... житото според стопанина, земята и любовта на птиците... -
Много хубаво!
-
"Погребват се и хора, и идеи –
земята хладна всички ни поглъща"
Поздравления!!! -
Проникновено ...."самодивска му работа"! Благодаря!
-
Красиво, обичащо и вярващо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
