13 февр. 2013 г., 10:10

Жив съм, хора 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
413 0 8
И всяка сутрин тихо ставам
за среща със пореден ден.
С очи пред слънцето заставам
и всеки лъч се спира в мен.
И чувам песничка на птиче,
забулено в разлистен клон.
Дете по уличката тича -
на мама прави то поклон.
На всяко гущерче в тревата
аз махам мислено с ръка.
На всяко птиченце в гората
аз ставам мигом на крака. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »