Жив съм, хора
И всяка сутрин тихо ставам
за среща със пореден ден.
С очи пред слънцето заставам
и всеки лъч се спира в мен.
И чувам песничка на птиче,
забулено в разлистен клон.
Дете по уличката тича -
на мама прави то поклон.
На всяко гущерче в тревата
аз махам мислено с ръка.
На всяко птиченце в гората
аз ставам мигом на крака.
От всяко цвете във лехата
аз гълтам нежен аромат.
От всяка сила на трохата
изпичам хлебния комат.
Когато се прибирам вкъщи
и лягам вечер до жена,
те - грижите едни и същи,
изчезват всички до една.
Край мене живата природа
ми дава дъх и свобода.
И аз - от мъжката порода,
съм глътка изворна вода.
Така се радвам, че живея
на този свят и тих, и див.
На вятър сещам аз повèя,
което значи, че съм жив!
© Никола Апостолов All rights reserved.
