Жив съм, хора

Feb 13, 2013, 10:10 AM

Poetry » Other

406 0 8

И всяка сутрин тихо ставам
за среща със пореден ден.
С очи пред слънцето заставам
и всеки лъч се спира в мен.
И чувам песничка на птиче,
забулено в разлистен клон.
Дете по уличката тича -
на мама прави то поклон.
На всяко гущерче в тревата
аз махам мислено с ръка.
На всяко птиченце в гората
аз ставам мигом на крака. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жив съм, хора

Want to read more?

Random works