Бог ли е нарекъл времето да бърза.
Краят да е близо - тъмна светлина.
Пъпа на късмета влъхвата изхвърля
горе на небето или във калта.
Рано е за сбогом. В стъпките ми леки
есенно извира синева.
Жаждата нехае. Диша искрометно.
Жива съм. А утре - аз си знам.
© Христина Комаревска Все права защищены